Полетата на убийството в Шри Ланка хвърлят дълга сянка
Днес отбелязваме 15-ата годишнина от кървавия край на продължилата три десетилетия гражданска война в Шри Ланка. Тази годишнина идва в критичен исторически момент, на фона на хуманитарната катастрофа, отприщена от израелското нападение над Газа.
Глобалният отговор на Газа, сред много държави, народи и международни институции, показва, че има силна воля за спазване на международните норми за защита на цивилните и силна воля за справяне с основните политически несправедливости на самия конфликт, вместо да се вижда просто като проблем на сигурността и тероризма. Международният провал да превърне тази воля в конкретни действия е ужасяващ, но за съжаление не е безпрецедентен.
Състоянието на Шри Ланка, 15 години след края на въоръжения конфликт там, показва какво се случва, когато масовите жестокости не бъдат разгледани и политическите разломи, довели до тях, остават неразрешени и може би се задълбочават. Има също поразителни и неизбежни прилики между събитията, които все още се развиват в Газа, и тези, които се случиха във Вани, района на северна Шри Ланка, където войната приключи.
В последните месеци на конфликта армията на Шри Ланка обсади и бомбардира цивилно население от 330 000 души заедно с около 5000 бойци от Тамилските тигри, като ги притискаше към все по-тънки ивици земя във Вани. Настъплението беше брутално и без ограничения. Той унищожи и победи въоръжената група LTTE на Тамилските тигри, но също така направи буен огън от международното хуманитарно право, законите на войната и основните норми за гражданска защита.
Военните на Шри Ланка бомбардираха и обстрелваха центрове за разпределение на храна, болници и цивилни убежища, въпреки че бяха получили точните им координати от ООН и Международния комитет на Червения кръст. Той нареди на цивилните във все по-свиващи се зони „без огън“, които след това безмилостно атакува с помощта на неуправляеми артилерийски снаряди и многоцевни ракетни установки, изстрелвайки стотици, а понякога и хиляди снаряди на ден.
Последната от зоните без огън беше само 2-3 квадратни километра и броят на жертвите често достигаше 1000 цивилни на ден, понякога повече. Шри Ланка също така ограничи доставките на храна и основни лекарства, включително анестетици, в действия, предназначени да утежнят и изострят хуманитарното бедствие.
Последващи разследвания на ООН заключиха, че кампанията на армията на Шри Ланка се равнява на „преследване на населението на Вани“. Съобщава се за най-малко 40 000 убити в боевете, но някои оценки, базирани на данни за населението, показват, че броят на жертвите може да достигне 169 000.
В края на войната властите в Шри Ланка екзекутираха накратко кадри на LTTE и други, които се предадоха, и накараха останалите цивилни в лагери за интерниране, обградени с бодлива тел, уж за „обработка“. Правителството ги освободи едва след огромен международен натиск.
Шри Ланка оправда своята кампания като единствения начин да победи „тероризма“ и обяви своята „победа“ над LTTE като военен модел, който други страни могат да следват. Тя последователно и категорично отхвърля международните искания за значима отчетност и също така отказва да приложи политически промени, които биха осигурили истинско политическо равенство за тамилите и биха се справили с първопричините за конфликта.
И все пак траекторията на Шри Ланка след 2009 г. показва, че масовите жестокости и „победата“, която те осигуряват, водят до последици, които се възстановяват и не само за тамилското население. След края на войната Шри Ланка просто удвои репресиите срещу тамилите.
Бомбардирането с висок интензитет се превърна в задушаваща и всепроникваща де факто военна окупация, която продължава и до днес. Пет от седемте регионални командвания на армията са разположени в северните и източните провинции, а в някои области има един войник на всеки двама цивилни.
Военните също участват в продължаващия процес на „синхализация“ и „будизация“ на североизток. Военен персонал придружава будистки монаси и сингалски заселници, докато те насилствено завземат тамилски земи и места за поклонение, за да могат да бъдат превърнати в сингалски.
Накрая, военният персонал упражнява постоянно наблюдение на ежедневните тамилски социални, културни и политически дейности, което има смразяващ ефект върху ежедневието и обезсмисля всякакви разговори за „помирение“ или дори връщане към „нормалността“.
И все пак тамилите в бившите военни зони и сегашната обширна диаспора не са били уплашени да се подчинят. Те са работили, за да поддържат жива борбата за справедливост и отчетност. Тези усилия държат Шри Ланка на задния крак в международен план с многократни разследвания на ООН и резолюции на Съвета на ООН по правата на човека. Длъжностните лица в Шри Ланка също трябва да живеят с постоянно съществуващата опасност от санкции и евентуално съдебно преследване за участието им във военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Войната и последиците от нея дадоха сила на семейство Раджапакса и тяхната неукрасена форма на сингалски будистки национализъм. От 2005 г. до 2022 г. те доминираха в сингалския електорат, възхвалявани като лидери, които най-накрая са победили тамилските сепаратисти. И все пак техният безразсъден и непотистичен подход към икономиката и международната политика доведе до финансов крах и нарастваща изолация.
Коломбо се опита да изиграе геополитическото съперничество на Индия, Китай и западните държави, но това не успя да осигури никакви осезаеми материални ползи и също така не можа да предотврати ескалиращата дългова криза. През април 2022 г. Шри Ланка просрочи дълга си на фона на остър недостиг на храна, гориво и основни лекарства. Възмущението и бурните протести, предизвикани от икономическия срив, свалиха последния президент на Раджапакса, но Шри Ланка все още не е намерила жизнеспособно или стабилно селище след Раджапакса.
Междувременно същата милитаризация и репресии, използвани срещу тамилите, сега се прилагат срещу други общности. Шри Ланка е използвала широко „зони с висока степен на сигурност“ в тамилските райони, за да конфискува земя, да разселва цивилни и да милитаризира общественото пространство. Същата тактика сега е използвана за ограничаване на протестите в столицата Коломбо. Антитерористичните мерки, които обикновено бяха запазени за използване срещу тамили, сега се прилагат срещу други дисиденти и критици.
В годините след края на войната мюсюлманските и християнските общности също станаха обект на насилие и омраза. Будистки монаси водят атаки срещу мюсюлмански домове и фирми, както и срещу църкви. Те водят кампании срещу халалното месо и забрадките. По време на пандемията мюсюлмани, починали в резултат на инфекция с COVID-19, бяха насилствено кремирани поради фалшиви причини за „общественото здраве“.
Безнаказаността, с която действат силите за сигурност на Шри Ланка, сега е заплаха за всички общности на острова. Няма по-добра илюстрация за това от продължаващата кампания на кардинал Малкълм Ранджит, призоваваща за международно разследване на терористичните атаки в неделя на Великден, при които загинаха 250 души.
Кардинал Ранджит преди това е бил верен съюзник на Раджапакса и се е противопоставял на тамилските искания за международна отговорност за престъпленията, извършени в края на войната. Сега той призовава за международно разследване, тъй като е убеден, подобно на мнозина на острова, че елементи от държавата за сигурност на Шри Ланка са знаели за плановете за ужасяващите атаки в неделя на Великден, но не са предприели действия, за да подпомогнат евентуално успешната 2020 г. президентската кампания на Готабая Раджапакса.
Последствията от кланетата в Шри Ланка се простираха и след май 2009 г. и полетата на убийството на Вани. Те са очевидни в продължаващата де факто окупация на тамилоговорящите области от армия, която изяжда оскъдните ресурси на сега фактически фалирала държава. Те са очевидни в политическата нестабилност и нарастващите репресии в Коломбо. Те са очевидни и в силите за сигурност, които са се превърнали в такава сила сами за себе си, че са обвинени от бивш лоялен кардинал, че са позволили извършването на брутални терористични атаки, за да осигурят изборна победа на предпочитания от тях кандидат.
Нападението на Израел срещу Газа с право привлече международното внимание и акцент върху необходимостта от спазване и защита на хуманитарното право. Шри Ланка показва какво се случва, когато на държавите, които извършват масови жестокости, е позволено да бъдат свободни.
Припомнянето и ефективното справяне с жестокостите на Вани не е само за миналото, но и за бъдещето. Най-скоро става въпрос за бъдещето на Шри Ланка. Но става дума и за възстановяване и осигуряване на жизнеспособността и целостта на международното хуманитарно право и възможността за осигуряване на истински и траен мир, сигурност и просперитет.
Гледните точки, изразени в тази статия, са собствени на авторите и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
